Продължавам с обзора на Номинациите на Златен Глобус за Комедиини сериали. И понеже нямам никаква идея как се прави  Ревю на сезон от 10-20 серии при положение, че или си го гледал преди време или просто не можеш да си направиш отделни изводи за него.
 Изгледах първия сезон на "Моцарт в джунглата" и ще изкажа впечатленията си.
Сюжета : Млад гении бива назначен за главен диригентв нюйоркския симпфоничнен оркестър. Има доста нови подходи за работа, а класическта музика затова е класика, ащото промени рядко се допускат. Има и едно момиче, което веротно по нанаттък в сериала ще се окаже любовта на живота му. А момичето сшири на ОБОЙ! Честна дума не наех как изглежда обоя преди да гледа сериала.  Сигурно си има причина сценаристите или продуцентите  да изберат такъв непопулярен инструмент.

Сериала е иключително смилаем от широката публикаи въпреки това има доза уникалност . Не си спомням друг сериал на който симфоничен оркестър и класическа музика да е ш основата на сюжета.  Новият диригент Родриго е като "Супер-герой без костюм" Това сега го измислих. Това всички тези особняци, които са много добри в своята област, но в другата т.е. Живота са доста боси. Примери много Монк, Шелдън (от теорията за големия взрив), Хаус, Шерлок Холмс. Точно както Супермен, Спайдърмен, Батман нямат много прятели, зле са в комуникацията с хора, но облекат ли костюмите никои не може да ги спре.  Което прави героя лесен за харесване, защото виждате колко е велик и виждате колко е смешен като се опитва да комуникира с други. Според мен актьорската игра на героите  са по-лесно да бъдат оцнени , защото минават през разлиюни фази. Докъто ако героя ти (ако си актьор) не прави нищо съществено, колкото и да се стареш не биха го оценили. И статитиката го доказва. Без да проверявам по спомен ще кажа, че всички, които изброих са взимали статуетки за труда си. 

А най-хубавот в сериала е Класическата музка!

Насладете му се !

Да пожелая на всеки, прочел този пост Весела и щастлива нова 2017-та година!